( Преразглеждане на Ренесанса е двуседмичен сериал, в който Джош Шпигел поглежда назад към историята и създаването на 13-те филма на Дисни Ренесанс, излезли между 1986 и 1999 г. В днешната рубрика той обсъжда филма от 1996 г. Гърбавият на Нотр Дам .)
В средата на 80-те години на миналия век, когато Джефри Каценберг седна да гледа ранен разрез Черният котел , едно от притесненията, които имаше, беше, че филмът е твърде тъмен. Дори през 1980-те години съществува културна представа за това какво е и какво не е приемливо и очаквано от „филм на Дисни“. Филм, в който персонаж, наречен Рогатият крал, се стреми да събере армия от мъртви, беше просто мрачен, за да може студиото да се справи.
Но Черният котел също стигна до ниска точка за анимацията на Дисни. Студиото не можа да натисне плика, защото се мъчеха да се справят. Да бъдеш смел е достатъчно рисковано, когато си популярен, камо ли на вратата на смъртта. Когато обаче станете безумно успешни сред критиците и световната аудитория, можете да натиснете себе си и целевите си демографски данни.
Да вземем например филм от същото студио, издаден през лятото на 1996 г. Този филм се открива с шестминутен музикален номер, в който самоправедният и жесток злодей убива невинна, беззащитна жена и едва е спрян от удавяне деформирано бебе от ужасен свещеник.
Накратко, отнема много малко време за Disney’s Гърбавият на Нотр Дам за да се установи, че не е шибан наоколо.
c Томас Хоуъл, невероятният човек-паяк
Вън там
Очакванията за анимацията на Уолт Дисни бяха невероятни след успеха на Красавицата и Звяра . Режисьорите на филма, Гари Трусдейл и Кърк Уайз, имаха невероятно изкачване до върха - класиката от 1991 г. беше първият им игрален филм и те направиха невъзможното, като включиха номинация за Оскар за най-добър филм за дебюта. Другият често срещан режисьорски дует през периода на Ренесанса, Джон Мъскър и Рон Клементс, ще достигне финансова висота със следващата година Аладин , третият им от четири филма, направени през 13-годишния период, обхванати в тази поредица. Аладин беше доказал, че Мъскър и Клементс не са някаква нестабилна двойка. Те бяха истинската сделка, след като направиха три филма, които не само се подобриха пред техните предшественици в боксофиса, но очевидно предполагаха по-голям, по-широк обхват на разказването на истории.
За разлика от тях, Trousdale and Wise, след успеха на Красавицата и Звяра , не се потопи направо обратно в режисурата. (Мъскър и Клементс са режисирали три функции за период от само шест години и половина.) Първо са работили върху ранни разкадровки за Цар Лъв преди, през 1993 г., бидейки информиран от Джефри Каценберг, че имат нов проект: Гърбавият на Нотр Дам . Въпреки че Каценберг напуска Дисни през есента на 1994 г., след като се опитва и не успява да заеме лидерската позиция, оставена празна след трагичното преминаване на Франк Уелс, неговото присъствие е силно усетено в повечето филми на Ренесанса, пуснати след създаването на конкурентното студио DreamWorks SKG.
Адаптиране на романа на Виктор Юго Гърбавият на Нотр Дам беше дръзка стъпка напред за Дисни и техните аниматори. Студиото не беше непознато за литературните адаптации - по-забележително е колко рядко анимационната тарифа на Дисни не е въз основа на нещо друго. Дори Цар Лъв , който Дисни смята за рядък случай на оригинален разказ, е силно вдъхновен от Уилям Шекспир Хамлет . Но има голяма разлика между адаптирането на приказките, вдъхновението от шекспировата трагедия и направата адаптация на трагичен роман, вкоренен в социалните коментари около Франция от 15-ти век.
Подобно на редица други адаптации на Дисни, Гърбавият на Нотр Дам се основава на изворни материали, пропити с ужас и тъга. За разлика от повечето от тези адаптации, Гърбав може да се отклонява толкова много от изходния си материал. Едноименната малка русалка, от една страна, се превръща в морска пяна в края на историята на Ханс Кристиан Андерсен, която вдъхновява анимационната класика от 1989 г., която завършва по определено по-щастлив начин. Но произведенията на Виктор Хюго не са просто трагични, те са сърцераздирателни - романът, по който е базиран анимационният филм, завършва с окачената на градския площад прекрасна циганка Есмералда и очутеният от вина Квазимодо умира от глад, докато той утешава мъртвото тяло на жената.
Работата на Хюго, меко казано, не е подходяща за семейството. (Моля, не забравяйте: това е авторът, чиято най-известна и популярна книга има заглавие, което се превежда на английски буквално на „The Miserables“.) Помещенията на приказките, които водят до филмите на Дисни от миналото, бяха достатъчно фантастични че тъмните им финали могат да бъдат пренаписани без особени притеснения. Гърбавият на Нотр Дам е история за жестокост, похот, алчност и лицемерие, в която невинни мъже, жени и деца са постоянно подложени на нападение. Това е история, в която гадният антагонист се опитва да запали къща със семейството си вътре. Това е история, в която както героите, така и злодеите са увлечени до крайности заради похотта, която изпитват към млада жена, която танцува разпуснато в представянето си.
И това, за да е ясно, се случва във версията на Дисни .
Бог да помогне на изгнаниците
Предизвикателствата при адаптирането на такива източници за възрастни бяха налице още в началото. Според към легендарния аниматор на Дисни Флойд Норман, който работи по проекта от самото му създаване, някои мениджъри започнаха да бъдат скептични веднага щом чуха песни от филма, написани от композитора Алън Менкен и текстописеца Стивън Шварц, като „Адски огън“. „По самото естество на избора на този роман за заснемане това предполага известна степен на изтънченост“, казах продуцентът Дон Хан, свеж успех и на двамата Красавицата и Звяра и Цар Лъв . В същата статия Питър Шнайдер, тогавашен президент на Уолт Дисни Feature Animation, каза: „Единственото противоречие, което съм чувал за филма, е мнението на определени хора, че„ Е, добре е за мен, но може да смути някой друг . ''
защо светлинният меч на Кайло Рен е назъбен
И все пак, забележително е да се види Гърбавият на Нотр Дам , както за това, което прави, така и за това, което не може да направи изцяло. Основната предпоставка на историята все още е налице във версията на Disney. Гърбавият Квазимодо (озвучен от Том Хълс, макар че първоначалният избор за кастинг беше Манди Паткинкин, който отхвърлен ролята след първоначална сесия за запис) живее болезнено самотен живот като камбанен звънец на катедралата Нотр Дам в Париж, около 1482. Квази, както той носи прякора, е любезна фигура, доминирана от гнусния съдия Клод Фроло. (Заглавието на Фроло е променено за филма, който той е архидякон в романа. Актуализацията е опит да се избегне всякакви потенциални противоречия с Католическата църква от 90-те години). Всичко, което Квази иска, е да види града отблизо и да бъде приет от парижани, дори когато неговият господар Фроло (Тони Джей) отказва да го остави да напусне църквата. Скоро той влиза в контакт с Есмералда (Деми Мур), както и с традиционно красивия капитан Фебус (Кевин Клайн), който се завръща от войните по заповед на Фроло, за да му помогне да форсира Париж във форма.
Присъствието на Есмералда във филма се усеща като момент за преместване на границите, поне по една неизбежна причина. Тези трима мъжки главни герои крият интензивно сексуално влечение към нея, факт, който филмът директно признава. Привличането на Квази към Есмералда е несподелено - както в книгата, той си пада по нея отчасти, защото тя е единственият човек, който се отнася прилично с него, когато той избяга от катедралата. Във филма на Дисни той неволно е коронясал Краля на глупците на Фестивала на глупаците по време на маниакалния и колоритен музикален номер „Topsy Turvy“. Привличането на Феб се съчетава с Есмералда, отчасти защото двамата герои са най-конвенционално привлекателните във филма.
Продължете да четете Гърбавия Нотр Дам >>
